н.

те така те

има една странна зависимост, че всичко , което е бонус към нещо или ти идва като подарък при покупка, то то ( нещото ), рано или късно се счупва, спеква и спира да функционира. но не ме изкефи идеята грозното нещо да спира в момент, когато край мен няма читаво рс, да не говорим за някакъв кард рийдър. а най-гадното е, че когато тия два девайса са налице и в готовност, то гадната джаджа се оказва дефектна и нямаш никакъв достъп до нея.... интересно е също, че невероятните капацитети от византийската верига, по-известна на широката общественост като германос , не успяха да сътворят нищо особено. дори небрежно подхвърленото "ми тя са е скапала" не ме стопли. оказва се, че това ще е второто подобно чудо, което ще бъде изпратено "директно в централата на нокиа във финландия". "ама тя ще се върне до 40 дни, да го пращаме ли ? ". доста траурно прозвуча. ама замина
now waitin`...

еха, батко пак е туууук

the power of dreams

в испания, да ти споделя аз, рекламите по телевизията са нещо отвратително.според тях най-сериозните проблеми на човечеството са мазните петна по белите покривчици и женският цикъл. доколкото забелязвам и тук тенденцията е подобна.въпреки това, най-добрата и смислена реклама, която някога съм гледал беше по Telecinco и представяше хонда акорд. случайно същият този спот ми попадна току що и бих желал да ти го споделя. можеш да погледнеш тук за какво иде реч и да прецениш дали аджеба 6-те милиона евро, вложени в направата на тая реклама, са оправдани.

x-mass

днес се водело последен ден от коледните празници. най-накрая. а сега да видим кога прекрасна украса по улиците ще бъде разкарана. тая година прилично количество ламби бяха невероятната декорация на дръвцата из града. но лично аз не мога да преценя кое бе най-готиното хрумване: фонтанът-кекс или ком-звездичките пред общината?! ех да беше жив другарят живков...както и да е.
като цяло коледните празници не са лошо нещо. поводи за събиране има бол, можеш и да получиш някой друг подарък, в случай , че си бил пич и си си го поискал от когото трябва...
за сметка на това смс-и получаваш като за световно. всеки се чуства длъжен да изпрати колкото се може повече съобщения. мен лично таз идея не ме кефи. какъв е смисъла да пращаш смс с един и същи текст на 3/4 от контакт листа си?! тц, не бива!
но и не това бе изначалната ми идея. мисълта ми е, че по коледа има шанс част от добрите ти другари и другарки да се завърнат в родното място с цел приятно изкарване на същите тея празници. и тая година се случи. прибра се народът. видяхме се, припомнихме си простотиите и логично - дойде ред да си ходят. батко ти Коцко отлетя за мадрид, Борянка и тя за барса, Васо вече свари да бъде "отложен", както той каза, по някакъв си там изпит...а кака ти Криска пие с мен капучино на калината.
минаха по реда си обичайните звезди и обичайните кафета , тип "задълже"...
в цялата работа само ме смущава фактът, че кака ти Венета ме отеба нацяло и много яко. последният смс ме съсече болезнено. но така е в днешно време лесно ти бият шута отвсякъде и за всяко нещо.
важното е, че ще завършим с the cult, пък след като хората не ги боли гъза за теб, трябва ли ти да изпитваш болки точно там?!

I thought you'd be out of my mind
And I'd finally found a way to learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons not to think about you

But it's just not so
And after all this time, I still can't let go

I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I've tried everything that I can
To get my heart to forget you
But it just can't seem to

I guess it's just no use
In every part of me
Is still a part of you

And I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of her fingertips
This love so deep inside of me, baby

I've still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart
Painted on my heart, oh baby

Something in your eyes keeps haunting me
I'm trying to escape you
And I know there ain't no way to
To chase you from my mind

I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby

I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I've still got your face
I've still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart

mine

приятно материалче за моята голяма любов . . .

Барселона щастливият град
Туристите пълнят "Рамбла" денонощно заради шоуто на живите статуи, танцьорите и жонгльорите

Когато испанският владетел Филип II посетил за пръв път тези земи, опънал шатра до манастир, в който били погребани кралете на Каталуня отпреди обединението с Кастилия и Арагон. Пратил вестоносец да предупреди игумена за височайшата визита. Отишъл той, почукал на вратата и когато го попитали кой го праща, отговорил: "Идвам от името на испанския крал!" "Не познаваме този господин", обадил се глас отвътре. Върнал се вестоносецът и предал чутото на своя повелител, който наредил следващия път да каже, че го праща графът на Барселона. И монасите отворили портите пред далновидния владетел, знаейки, че не можеш да бъдеш граф на Барселона, без да си крал на Испания.

Днес перлата на Каталуня сияе с ореол на европейска столица и малко градове могат да й съперничат. Ранният икономически бум в края на XVIII век съвпада с индустриалната революция в Англия. Оттам насетне градът се радва на щастлива съдба. Слава му носят двете универсални изложения през 1880-а и 1929-а, Световното първенство по футбол през 1982-а и Олимпиада' 92, която налива над 5400 млн. евро за благоустройството на града.
Всяко домакинство оставя трофей. При първото световно изложение е построена Триумфалната арка, която с градския парк е сърцето на Барселона. В неделните следобеди там се събират на пикник хипита, скейтъри, жонгльори на факли, улични перкусионисти и танцьори на капоейра. За второто изложение кметството вдига двореца над площад "Испания", който сега е приютил Националния музей на каталунското изкуство. Първоначално палатът бил замислен като временна и скъпо струваща фасада за пред гостите от цял свят, впоследствие са заделени допълнителни огромни средства за довършването му. Всеки първи четвъртък от месеца посещението в музея е безплатно, в останалите дни входът е 12 евро, като включва и разходка из т. нар. испанско село - архитектурен паметник
под открито небе "Селото" наподобява мегдан с дузина къщи - всяка представител на една от испанските автономни области. Тук навръх 24 юни честват св. Йоан Кръстител и палят огромни клади, които озаряват не само селото, но и целия град в най-кратката лятна нощ, в която никой не спи.
Хълмът с Националния дворец, към който отвеждат ескалатори и пеещи фонтани е известен под името Монтжуик. В превод означава "еврейска планина" и напомня, че преди 5 века е служил за юдейско гробище. Днес е арт зона с множество музеи, наблюдателница, която открива уникална панорама към пристанището, своеобразно убежище на редки растителни видове.
В Барселона е невъзможно да се изгубиш, улиците и сградите образуват своеобразни квадрати, нужен е само поглед върху картата, за да засечеш двете преки и да разбереш къде точно се намираш. Но ако попитате местните за посоката, неизменно ще ви упътят да вървите "нагоре", където погледът опира в планината Тибидабо, или да слезете "надолу" към морето. Тази ориентация по вертикала е наложена от географското разположение и неравния терен на града. В долната част остава пристанището, където може да видите закотвена яхтата на Хуан Карлос II "Фортуна", плаващият търговски център "Маремагнум" и Колумб, обезсмъртен с ръка, сочеща към Америка. Тази част от Барселона заедно с улицата на живите статуи "Рамбла" и готическият квартал са известни под името el casco antiguo, старият град. Като погледнете прашната и занемарена фасада на сградите, тесните и неприветливи улички наоколо, лесно може да си представите как каменният лабиринт е бил крепост и убежище от корсари, които в миналото целогодишно атакували града.
Разходката по "Рамбла" е равносилна на приключение, трафикът от хора е внушителен и не секва дори в малките часове. Зрелищните номера и одежди на улични артисти и музиканти предлагат единственото шоу, за което не се иска билет. А само няколко преки по-нагоре се намира еl Gran Teatro de Liceu. Легендарната опера на Барселона е единствената в Европа без кралска ложа. Когато в края на XIX век каталунците събират средства, за да я построят, Изабел II де Бурбон отказва да помогне. Зданието пострадало два пъти от пожар и един от бомба. Откриват го наново през 1999-а.
Марина Димитрова
в-к"Стандарт"

week-end

тежка и нервна седмица. не помогнаха никулдени, рождени дни, студентски празници. надявам се да релаксирам пълноценно следващите 2 така кратки, за съжаление, дена. все пак ми върнаха любимото 307 SW живо и здраво.

Feels like you made a mistake
You made somebody’s heart break
But now I have to let you go
I have to let you go

You left a stain
On every one of my good days
But I am stronger than you know
I have to let you go

No one’s ever turned you over
No one’s tried
To ever let you down,
Beautiful girl
Bless your heart

I got a disease
Deep inside me
Makes me feel uneasy baby
I can’t live without you
Tell me what I am supposed to do about it
Keep your distance from it
Don’t pay no attention to me
I got a disease

Feels like you’re making a mess
You’re hell on wheels in a black dress
You drove me to the fire
And left me there to burn

Every little thing you do is tragic
All my life, oh was magic
Beautiful girl
I can’t breathe

I got a disease
Deep inside me
Makes me feel uneasy baby
I can’t live without you
Tell me what I am supposed to do about it
Keep your distance from it
Don’t pay no attention to me
I got a disease
I think that I’m sick
But leave me be while my world is coming down on me
You taste like honey, honey
Tell me can I be your honey
Be, be strong
Keep telling myself it that won’t take long till
I’m free of my disease

Yeah well free of my disease
Free of my disease

I got a disease
Deep inside me
Makes me feel uneasy baby
I can’t live without you
Tell me what I am supposed to do about it
Keep your distance from it
Don’t pay no attention to me
I got a disease

I think that I’m sick
But leave me be while my world is coming down on me
You taste like honey, honey
Tell me can I be your honey
Be, be strong
Keep telling myself it that won’t take long till
I’m free of my disease
Yeah well free of my disease
Free of my disease